На всеки се е случвало да цикли на едно място, върху малка или не чак толкова част от живота и да не знае какво да направи след това, понякога и да не вижда смисъл да прави каквото и да е.
Намерих любовта и я изгубих, най-добрият ми приятел се намира в другия край на континента, не ми върви с ученето, заради липсващия стимул, за капак се чувствам като заточен в родния си град, а когато ходя на центъра, се озъртам, за да не видя онези красиви и неповторими очи, очите на любовта.
Жалко, нали? Дори и според мен е така. В много моменти съм се питал какво ще правя след това и след това, и след това. Успокоявам се с отговора „мисли за утре, а бъдещето само ще се нареди". Може и да е така, най-вероятно е така, ако трябва да съм честен, но това мен не ме успокоява, защото човек се страхува най-много от едно, а това е незнанието.
